Анастасия Съливан

Име на Героя: Анастасия "Ан" Съливан
Години: 19 / 777 демонски

Външен вид: Анастасия на външен вид е напълно нормално момиче, но всъщност съвсем не е така. Русата й дълга коса се спуска до кръста на съвсем леки вълнички, а като комбинация има и сини очи. В повечето случаи погледът й е студен и надменен, но има случаи, когато в очите й може да се прочете топлота и приятелство. Има дълги и извити мигли, които не се налага да подчертава в какъвто и да било грим. Кожата и е светла и нежна. Тялото й е добре изваяно, с точните пропорции, макар че е нисичка, което я прави да изглежда по-крехка, отколкото всъщност е.

Характер: Първото впечатление, което създава е за едно не особено добре настроено към другите момиче. Самовлюбена, жестока.. с една дума - кучка. В действителност не е чак толкова зла, за колкото я представят другите. Истинската й по-добра страна е потисната надълбоко в нея и Ан се старае да не я показва особено често. Затова вече не обръща внимание на нищо, пренебрегва останалите, поставяйки себе си на първо място. Но пък няма лошо човек да се обича, нали?! Дълбоко в себе си мисли, че това ще я направи слаба и рядко се отдава на емоциите си, освен ако не са лоши и с тях е придружено желанието да се заяде с някой. В редките случай когато греши, не се извинява, нито признава че е в грешка. Тя винаги е правата, независимо от всичко и не би се примирила да си признае пораженията, които почти не съществуват. Да се извини е под нивото й, а за нея това граничи с унижение.


1242 година / Франция
-Trouve-moi! - провикна се на френски през смях някъде измежду дърветата едно русокосо момиче. Тичаше из двора на огромната градина, която прерастваше в малка гора. Обичаше да се гонят на това място с най-добрият си приятел, който отново тичаше след нея.. за около седми път само от началото на деня. Прекарваха тук от сутрин до вечер. И винаги успяваше да я хване, както и сега.
-Не играеш честно! - оплака се русокоската намръщено, а момчето само се засмя. Започна да си играе с плитката на момичето, като същевременно с това я дразнеше. Знаеше, че русокоската мразеше да й дърпа косата. Но май ще трябва да улесним всичко това. Русокоската беше нашата Анастасия, а момчето - в последствие този, заради който Ан щеше да се превърне в демон. Или с други думи - Стивън.

1252 година
-Отново не играеш честно! Винаги ще подържам тази версия - отново се смееше Анастасия, докато Стивън отиваше към нея. А тя нямаше накъде да избяга, зад нея беше пак онова дърво, на което я хващаше всеки път.
-Как не ти омръзна тази тактика цели десет години - каза троснато Ан и поклати глава, макар че в действителност беше щастлива. Стивън вече беше до нея и я придърпа към себе си, впивайки устни в нейните. Вече се свечеряваше, когато гласът на баща й раздра тишината наоколо.
-По-добре изчезвай.. и то по-бързо - засмя се русокоската и набързо целуна нейният тъмнокос любим, преди баща й отново да закрещи. Не знаеше за Стивън, мислеше че са само приятели. Единствено майка й знаеше всичко за тази връзка. Просто беше забранена, защото бащите им.. нека кажем, че искаха да се избият взаимно.

1253 година
Ан седеше на земята, превита на две над.. някой. В тъмнината не се виждаше кой беше това, когато изведнъж нещо озари мястото наоколо. Огън? Да, беше огън. Ан вдигна поглед нагоре, след което изтри две сълзи, които се стичаха по бузите й.
-Искаш ли да му помогнеш? - попита една жена с тъмна коса, червени очи.. и още по-червено червило. На лицето й играеше хитра усмивка, очаквайки само и единствено положителният отговор на Анастасия. Тя само кимаше с глава, гледайки ту към Стивън, ту към демонката.. макар и да не занеше, че жената е такава.
-Можем да сключим сделка.. - каза жената и се приближи, като над дланта й още играеше огъня, който Ан чак сега забеляза, че се рее във въздуха. Това я накара да помръдне назад, но въпреки това кимна положително на жената.
-Всичко ще направя - каза отчаяно и отново захлипа. Жената без капка деликатност й каза условията. Предлагаше открито на Анастасия да съживи Стивън, стига тя да се присъедини към клуба на демоните. Мислела, че е шега, Ан се съгласила.
-Но няма да го помниш после - това било последното условие на тъмнокосата демонка. Знаела, че Ан ще го потърси след това, затова направила всичко, за да избегне това. Поледвало поредното съгласие от страна на нашата русокоска. Но тя не знаела какво приела. Да съсипе своя живот, за да спаси чуждия. Вечност. Не, това не е никак хубаво нещо. Но това щяла да го арзбере в последствие..

1260 година
Седем години по-късно Ан се завърнала във Франция. Още първият ден попаднала на Стивън. Той я познал. Тя него - не. Демонката била свършила това успешно, Ан не помнела момчето, което едно време обичала. Той й разказал всичко, всички спомени, които имали, но тя останала студена към тях, отричайки че е тази, за която я мисли. Не била остаряла с нито един ден, само и единствено това накарало Стивън да повярва донякъде на думите й.. и да я пусне да си върви. Тя вече не била същата. Била студена и озлобена. Скитала из целия свят, сеейки мъка, подсъзнателно знаейки, че и на нея й е била причинена такава.

Име и снимка на човека който използвате за Лик

Candice Swanepoel